Sir 37

1В сякой приятел може да каже: „и аз се сприятелих с него“. Но има приятел само по име приятел.

2 Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?

3 ^a О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?

4 ^b Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.

5 Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.

6 Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.

7 Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;

8 от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;

9 може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: „пътят ти е добър“, а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.

10 Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.

11 Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец – за война, с продавач – за размяна, с купувач – за продажба, със завистлив – за благодарност,

12 с немилосърден – за благотворителност, с ленивец – за всяко дело,

13 с годишен наемник – за свършека на работата, с ленив роб – за много работи.

14 На такива не се осланяй при никое съвещание,

15 ^c но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,

16 ^d който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.

17 Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;

18 ^e душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.

19 Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.

20 ^f Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие – съвет.

21 ^g Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, – а винаги езикът господарува.

22 Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.

23 Някой се изхитря в речите, а бива омразен, – такъв ще си остане без всяка прехрана;

24 защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.

25 Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.

26 ^h Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.

27 Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.

28 Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.

29 ⁱ Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.

30 Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не ѝ давай;

31 ^j защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.

32 ^k Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,

33 защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;

34 от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.